вторник, 21 декември 2010 г.

Емлячен регистър на с. Брезница от 1934 г.


  
Той  е съдържал данни за данъците на 335 притежатели на ниви, ливади, лозя,жилищни и стопански постройки (видно от азбучният указател прикрепен  на  вътрешната част на корицата).
     Регистарът е  в много лошо състояние.  Липсват страници от 1-ва до 6-та, от 26-та до 30-та , от 33-та   до  195-та и от 257-ма до 318-та.   
 Запазените в регистъра данни се отнсят  за 110 души  с общо  3943,8 дк обработваема площ  и въз основа на тези  данни е направен по-долу изложеният анализ. 
Сумата на поземления данък (емляк) се определяла всяка година със закона за държавния бюджет и след това се разхвърляла по околии и общини.
Всички записани в регистъра са български поданици живеещи в Брезница. От 110 собственика на земя само един има перекендетно притежание (имот в друго селище), един е родом от Калапот, един от Чепин баня, четирима от Горно Броди и по осем от Кремен и Обидим.
В регистъра са отбелязани броят на имотите (парчетата земя) и нейното качество. Нивите са малки и разпръснати по цялото землище.

В регистъра се срещат следните групи и качества имоти и  съответния данък по група и качество :
Група
Качество
Данък за 1дк площ
I
I
8.00лв.
I
II
6.00лв.
I
III
5.00лв.
IV
I
18.00лв.
V
III
16.00лв.
Според регистъра по-голямата част от стопанствата са дребни и малки . Стопаните им обработвали земята за собствен поминък. До 10 дк  имат 16 стопанства, най-малкият  имот  е от  2дк и е собственост на Атанас Марков Каръков, който е придобил имота в местността „Бърда”  чрез покупка от Ибраим Капанък(стр.9). Собствениците на имоти между 10 и 20 дк са 18. Най-голям е делът  на стопанствата между 20 и 80 дк- 67 на брой. Девет  са собствениците на имоти между 80 и 150 дк, най-голямо е стопанството на Мохарем Мехмедов Хаджиев-149,4 дк (стр.235).
109 от вписаните в регистъра са отбелязали като основно занятие земеделието един  е вписан като „работник”.  Трима са притежавали и воденици.
73 души  са приежавали  собствени къщи с обща зстроена площ   от 3102 м2. С най-голяма площ   е била къщата на Миле Цветков Къряков – 96 м2, а най-малка по площ къщата на Юсеин Исмаилов Грощаров – 10м2(стр.350). Само един  е  притежавал   две къщи, всяка от които е била с по 16м2. Данъкът  за  1м2 застроена и незастроена площ   в  рамките на селото е бил 2.00 лв.

понеделник, 20 декември 2010 г.

Галерия I I - Лица от старите албуми

Аго Мустафа Заим, Адиле Дългъч(в центъра), Ибрахими Уруч Дългъч с гости от Лъжница
Фатме,Рабие и Алифе
Рахмие и Рабие Юрук
Алифе и Фатме Заим
Алифе и Фатме на гостив Корница у Феля Кадри
Найле Буковян(Аян) и Алифе Хаджиоли(Заим)
На нареченските минерални бани
Аго Мустафа със синовете и зетя, Реджеп Иброш и гост от Р Турция
Заимовия род
Мустафа Заим, Исмаил Заим, Ибрахим Дългъч и гост от Р Турция





събота, 18 декември 2010 г.

Галерия I - Лица от старите албуми

Иса и Азиме
Зайда
Зайда
Зайда



аго Салих Пантата

Анифе Буковян
 Зайда и Фатма (дзенината рибанка) збулени по рибански

сряда, 15 декември 2010 г.

Невсе, Фатме, Адиле и Зайнеп - пеят жените от Брезница


   Преди няколко дни, така съвсем случайно се видяхме с моите инги (обръщение към съпруга на братовчед) и от дума на дума - предложиха ми да ги снимам докато пеят и да им кача песните на диск, за да си се слушат. Нали и на мен нашите си помашки песни са ми в кръвта, не мислих много и се съгласих. Уточнохме час и дата и в уреченият ден отидох на мястото на явката.  Те вече се приготвяха за снимки, бяха си извадили от сандъците кафтаните и  пищималите, пременени, натъкмени - бяха готови да започнем.
   Нашето импровизирано студио също беше готово - грижливата домакиня Невсе беше помислила за всички детайли.Стаята където ни въведе беше застлана с китеници и черги. Жените нагласиха още веднъж везаните си шамии и започнахме...
   Прекарах незабравим следобед в тахната компания с много песни и смях. На раздяла си обещахме, че тази среща няма да е последна и съвсем скоро ще се повтори.
   Сега Ви предлагам заедно да чуем няколко от техните изпълнения.


Брезница - моето село

                                                              
                                                                                           „Брезничанко, мори Ситничанко,
                                                                                          ти за вода, за вода ша идеш...”
                                       

   Разположено  в  гънките на средният  дял на Пирин Брезница е най-голямото село в общ. Гоце Делчев и  най-голямото  в обл. Благоевград.
 Основният поминък на брезничани е тютюнпроизводството-районът е известен с  производството на първокласен ориенталски тютюн.  С производството му са ангажирани  45% от трудоспособното население  или около 1150 човека.





   Впоследните години все по-голяма сила набира развитието на леката промишленост-шивачество, преработвателна промишленост,строителство,услуги, дърводобив и дървопреработване, където  е ангажирана 34% от работната ръка или около 850 човека.

   През 1913 г. В Брезница се заселват  няколко християнски семейства от близките села Кремен  и Обидим, няколко години по-късно селото се превръща и в дом на бежанци от Егейска Македония предимно от селата Долно и Горно Броди. В средата на двадесетте години на миналия век тук се остановяват  и няколко ромски семейства- ковачи, които днес са  напълно интегрирани и са  част от чудото наречено Брезница.



   Брезница е село на младите хора.  Населението е 3800 човека-95 % мюсюлмани и 5% християни, като 85,2% от населението са под  63 годишна възраст. Тук никой не е чувал за отрицателен прираст. Училищният двор се оглася от 477 ученика  от 1 до 12 клас, а в детската градина  учителки и възпитателки се грижат за 145 деца.


   Днес в Брезница мирно  съжителстват мюсюлмани и християни радвайки се на своите граждански и религиозни свободи. Като символ на това мирно съжителство и религиозна толерантност  са джамията и църквата,намиращи се една до друга в центъра на селото. Непоклатима е и вярата на брезничани  в необратимостта на демократичните промени, както и в  дадените от Конституцията на Р България граждански и религиозни права.

                                                                                                                                     sb